Алберт Соесман в своята книга „Дванадесетте сетива”, която можете вече да намерите и на български език, разглежда научния подгод на Рудолф Щайнер за дванадесетте сетива и тяхната роля във възпитанието и образованието на децата, в развитието на физическото тяло, душата и духа на човека. „Сетивата са инструмент за среща със света”, казва Алберт Соесман, които трябва да бъдат разглеждани и анализирани заедно. Всяко едно от тези сетива е свързано с друго. Тяхното разбиране и опознаване е възможно единствено, ако бъдат представени в една обща картина, която ни дава нова гледна точка върху това как родителите, възпитателите и учителите могат да допринесат за здравословното развитие на децата.
Сетивата са разделени в три сетивни области:
Базисни (нисши) сетива, свързани с физическото тяло и търсят отговор на въпроса Как аз се чувствам?:
1. Сетиво за ОСЕЗАНИЕ/ДОПИР
2. Сетиво за ЖИЗНЕНОСТ
3. Сетиво за ДВИЖЕНИЕ
4. Сетиво за РАВНОВЕСИЕ
Емоционално-родствени сетива, свързани с развитието на Душата и търсят отговор на въпроса Как аз срещам света?:
5. Сетиво за МИРИС ( ОБОНЯНИЕ)
6. Сетиво за ВКУС
7. Сетиво за ЗРЕНИЕ
8. Сетиво за ТОПЛИНА
Социални (висши) сетива, свързани с развитие на Духа и търсят отговор на въпроса Кой съм аз всъщност?:
9. Сетиво за СЛУХ
10. Сетиво за ГОВОР/ЕЗИК
11. Сетиво за МИСЛЕНЕТО
12. Сетиво за АЗ-а
Познанието за 12 сетива ни дава възможност да открием индивидуалните потребности на детето и първопричината за дадена трудност в неговото развитие, да работим ефективно върху разрешаване на проблема, а не върху директното боравене с етикета: хиперактивност, умствено изостаналост, задръжки в психическото развитие и т.н. Развитието на всяко едно базисно сетиво ще доведе до развитието на „висшето” сетиво в по-късен етап. Ето защо всяка дейност във възпитанието и образованието на децата от 0 до 7 години е нужно да бъде акцентирана върху развитието на четирите основни нисши сетива. В случай, че едно дете в училищна възраст има проблем с ученето, общуването с връстниците, задържане на вниманието, умения за говор или слушане и др., тогава е нужно да обърнем внимание на развитието на основните нисши сетива и да предоставим различни игри, упражнения, които ще му помогнат да преодолее трудностите и продължи неговото развитие.
В следващата таблица, ще ви представим накратко основните характеристики и взаимодействието между базисните и социалните сетива.
|
Сетиво за ОСЕЗАНИЕ/ДОПИР - Сетиво за АЗА |
Сетиво за ЖИЗНЕНОСТ - Сетиво за МИСЛЕНЕТО |
Сетиво за ДВИЖЕНИЕ - Сетиво за ГОВОР/ЕЗИК |
Сетиво за РАВНОВЕСИЕ - Сетиво за СЛУХ |
|
Сетивото за допир е инструмент за изграждане и осъзнаване на вътрешни ни граници. Докосването е интимен процес, в които аз осъзнавам, че тялото е моят дом, в който Аз живея вътре в себе си или Аз живея в света. Развитието на усещането за допир спомага за развитието на умението да се свържеш с другите; развитие на качества като доверие, сигурност и удовлетвореност.
|
Сетивото за живота/жизненост е инструмент за осъзнаване на състоянието ни вътре в нашия дом – нашето тяло. Развитието на сетивото за живота, свързано с поддържане на собственото здраве и мяра на нещата, благодарността към природата и живота, спомага за развитието на мисленето. |
Сетивото за движение е инструмент, чрез който нашето тяло живее (започваме да живеем в нашия дом дом – нашето тяло). Развитието на сетивото проприоцепция, спомага за развитието на езика
|
Чрез сетивото за развновесие ние „излизаме навън в света”. Развитието на сетивото за равновесие спомага за развитието на уменията за слушане. Развитието на сетивото за разновесие и сутивото за слуха, развива нашето осъзнаване и преживяване на пространството. |
|
Преживяване на собствените граници; Сигурност благодарение на телесния контакт – умението да „пуснем” детето е толкова важно, колкото да го взимаме на ръце; начина, по който едно дете се отнася на присъствието на другите. Заслужава да си зададем въпроса дали трудностите във фокусиране на вниманието и хиперактивното поведение, не се дължат на дефицит от любящо физическо внимание, което е довело до невъзможност да „усетиш” другия, да погледнеш през неговите очи или се дължи на извършването на еднообразни дейности. |
Изисква създаване на ритъм в ежедневието и целенасочени повтарящи си дейности до 7 години, ритмични упражнения до 14 години; изграждане на отношение на позитивизъм и надежда; създаване на среда, изпълнена с любов и радост. Идеята за „доброто” и „ лошото; идеята за ролята на болката, която ни прави по-силни и здрави, развиваме мъдростта и съчувствието. Възможността да се наслаждаваш на храната и да се научиш да оценяваш живота: "Това е болезнено!"; "Непоносимо!"; "В шах и мат съм". Всяко дете, младеж се нуждае от време и пространство да изрази себе си, своите нужди и потребности. Идеята, че ние се оглеждаме в „огледалото на другите” и така опознаваме себе си.
|
Възприемането и владеенето на собствените движения са предпоставка за развитие на чувството за свобода и себевладеене. Сръчните ръце пораждат подвижните мисли. При говорни затруднения е необходимо внимателно наблюдение как се движи устата и как това движение ще ни подскаже за включване на различни оздравителни дейности чрез движение. Важно е да осъзнаваме влиянието на нашата реч и начин на изразяване за развитието на душата на детето. |
Изправяне и переживяване на физическото равновесие, преживяване на собствената опорна точка, спокойствието и вярата в себе си Наблюдаваме как децата се въртят сами и тези, които падат от техните столове. В общуването с детето е нужно създаването на спокойствие и увереност чрез изграждане на ритъм, повтаряне и упражнение. Стремеж към постигането на вътрешно равновесие от страна на възрастните
|
|
При деца от 0-3 години – игри с естествени материали и създаване на игрово пространство, в което детето може да изследва и докосне света; игри с пръсти. При деца от 3-7 години - Познай какво съм аз...? (чрез рисунки на гърба); Къде изчезна къртичето? (познай кой липсва); Ритмични игри с тялото; „Развален телефон”, „Подаръци” и др. След 7 годишна възраст: Игри на доверието - тунел на доверието, поемане в ръце, „Подаръци”, състезателни игри, игри с шеги и закачки; игри с партньор. |
Извършване на целенасочени дейности, включително у дома. Повечето от нещата, които можем да правим, за да развием и засилим усещането на живота е нужно да го правим у дома – изпълнение на ежедневни битови дейности, работа в градина, съвместни дейности с родителите и близките, различни социални и културни дейности. Създаване на ритъм, съобразен с годишните сезони и празници. Различни индивидуални, свободни дейности: свободна игра, тичане, ходене сред природата, рисуване – акварел, живопис, игри с вода и др..
|
Предоставяне възможност на децата да действат самостоятелно – да месят хляб, да чистят стаята, да мият чините, да готвят, да режат, да шият, да перат и т.н. Средата, да дава възможност всичко да може да бъде докосвано и преобърнато – например столовете да се превърнат в тунели, масите в паравани и т.н. Извършване на осъзнати и смислени движения – песни, танци, рецитиране на стихове чрез движения, театър
|
Различни подвижни игри: пълзене, скачане, бягане, игри със затворени очи, препятствия, игри с топки и т.н. Различни дейности, свързана с развитието на слуха – музика, театър, стихове, различни игри за слушане вътре и навън; свирене на различни инструменти – барабан, флейта, арфа
|
В заключение, бих искала да ви отговоря на въпроса, защо ви представих учението за дванадесетте сетива. Основната цел на тяхното представяне е да ви дам нов поглед в отношението ни към развитието, възпитанието и образованието на детето. Познанието за фазите на развитие на човека и преминавайки през сетивата, променя нашия първоначален въпрос, когато се подготвяме за следващия ден в Центъра за деца за настаняване от семеен тип или Дневен център за младежи с увреждания или училище. Може би у вас ще възникнат въпроси като: По какъв начин ще се срещна с моите възпитаници утре? Какво ще им покаже моята стойка, мимика, жест? Кои сетива се стимулират от моята походка, жест, реч, въпроси, отговори? Развитието на кои сетива ще стимулирам с рисуването, моделирането, работата в градина, готвенето и др. дейности? По какъв начин да създам „истинските” навици в групата с деца? Как да подредя деня, така че да спазя правилата за вдишване и издишване, активност, свобона игра, подражание, повторение, упражнение? Как въздейства на детето това, че често чува своето име в гняв, упрек, безразличие или агресия? Няма по ефективен инструмент във възпитанието и постигането на дисциплина от цялостното присъствие на възпитателя, учителя, родителя във всяка една съвместна дейност с детето – учене, игра, работа, културни дейности.