Юлия Пъшкина - ръководител и експерт арт-терапия по проекта
Когато стартирахме писането на нашето проекто-предложение „УСТРЕМ – споделени възможности”, никой от нас не вярваше, че то ще получи финансиране по Програма за подкрепа на НПО към ФМ на ЕИП 2009-2014 г.. Честно да си призная след години работа по проекти и моменти на разочарования, някак бях свикнала понякога хубавите идеи да останат неразбрани. Затова за мен това бе момент на пламенен и емоционален вик на радост.
Стартирахме проекта както повеляваше нашата традиция – с домашно приготвени соленки и сладки, с бумаги и много усмивки. В хода на нашата работа, когато разказвах какво прави, често хората ми задаваха въпроса ЗАЩО?
Защо включваща социална общност? Защото решихте да направите и избрахте точно включващата социална среда ( не просто биоградина)? Защото за нас – екипът по проекта, социализацията и интеграцията на деца и младежи с увреждания не е просто формален процес на изпълнение на поставени от държавата план и програма. Това е процес на общуване и взаимодействие, приобщаване и развитие на личността. Включващата социална общност е природосъобразен и естествен начин, който комбинира по ефективен начин терапия, възпитание и развитие на личността. В резултат на проекта ние вярвахме, че ще успеем да създадем мотивиран екип от професионалисти, които да придобият умения и стремеж да изградят компетентности у възпитаници си да се ориентират в обкръжаващата среда и да се оправят самостоятелно с възникнали проблеми от различен характер. От друга страна, вярвахме, че за да се повиши ефективността на възпитателния процес, е нужно изграждането на устойчива среда за общуване, забавление и работа. Тази вяра беше нашия стълб и опора. Тази вяра ни крепеше и ни даде възможност да преборим доста бури по време на проекта – да преодолеем антагонизма на персонала и липсата на комуникация с ръководството на Комплекс за социални услуги, с. Дълбок дол.
Защо РИТЪМ? Комбинирането, редуването и повторението на различни видове дейности - изкуство, игра, трудовите дейности, празнуването на празниците и културни мероприятия, създават условия за учене чрез преживяване и изследване на света. Изграждането на ежедневен ритъм е важен педагогически принцип, който има своето благотворно въздействие в съответните възрастови периоди за преодоляване на агресивността в поведението и развитието на потребността от общуване. Периодите на концентриращи и отпускащи дейности се редуват ритмично, а повторяемостта играе ключова роля при създаването на постоянност и стимулирането на паметта. Практическите дейности в работилниците развиват цялостно способностите и личностните качества, естетическия усет и креативност. Създаването на индивидуални и групови дейности са идеална възможност да чуем въпросите на децата и да следваме индивидуалния темп на интерес, респективно развитие. В приятелска и спокойна среда, следвайки вътрешното си любопитство, свободни да се докосват до разнообразни форми на игра и творчество, децата неусетно израстват емоционално стабилни, любознателни и уверени личности. А само така можем да формираме активни личности.
Защо решихте да изградите не обикновена биоградина, а СЕТИВНА? Една сетивна градинка има голям принос за емоционалното и физическото здраве чрез стимулиране на всички пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание, и не само. Поставянето и следването на една обща цел дава възможност по нов начин създаването на общност от взаимоподкрепящи се и отговорни личности. Това е интерактивен начин за възпитание, учене, игра, общуване, терапия, съзерцаване и изграждане на отношение към природата. Чрез изграждането на сетивна биоградина ние вярвахме, че децата и младежите, ползватели на социалните услуги в КСУ – Дълбок дол, ще придобият качества като: любознателност, търпение, последователност, доброта, внимание, толерантност и грижа към околните и природата, уважение към всичко живо, както и едно осъзнато и благодарно отношение към храната и труда, положен за нейното създаване. Всичко това ще доведе до намаляване на институционалната зависимост и социалната изолация, развитие на активна личност и повишаване на възможностите за себе-реализация. И да, успяхме. За нас бе голяма изненада активността и мотивираността на децата да се включат във всяка една дейност по изграждане на Градина на сетивата. Те проявяваха упоритост, любопитство и креативност в търсенето на решения. Без страха експериментираха и се включваха в непознати за тях дейности – забиваха пирони, режеха с триони и флекс, шлайфаха, местеха, планираха, копаха, садяха и т.н. Ако не беше ентусиазма и устрема на децата и младежите в КСУ, ние нямаше да можем да създадем градината за 6 месеца. Затова искам да изразя своята огромна благодарност към екипа – Галина Вълчева и Зорница Вълкова, към Мирослав Георгиев – доброволец и нашия майстор-съветник, към всички доброволци, които се включваха в различните етапи и бяха с нас не само в работата, но и в забавленията и общуването. БЛАГОДАРЯ.
Какво научихме от този проект?
За мен най-ценното в този проект бе общуването с децата и младежите от КСУ, с. Дълбок дол. Този опит ми показа, че когато човек вярва и уважава личността на човека (детето) и му предостави отношение на „ти можеш”, то детето ти отговаря с любов, ентусиазъм и действие. Няма да забравя първата ми среща с Петя, която при запознаването ми каза „Аз съм Петя. Аз съм мързелива.” Благодарна съм на себе си, че не и повярвах. Познайте, тя беше основен активен член на нашия екип – беше винаги с нас в градината, в кухнята, в арт заниманията, в търсенето на решения, в планирането. И със сигурност не бе мързелива.
Второ, което много ясно ми показа този проект е общуването чрез ЛИЧЕН ПРИМЕР. Повярвайте, за мен това е ефективен инструмент както да пребориш антагонизма и апатията на персонала, така и гнева и напрежението в едно дете. Това е по силно от безброй думи, разяснения и уговорки. Благодаря на Зори и Галя, че бяха с мен и нямаше нужда от думи и обяснения, за да следваме този подход до края. Действахме. Бяхме заедно в постоянството и гъвкавостта. Дори за миг да бяхме кривнали от този път, бяхме обречени на неуспех.
Трето – липсата на лидер и време да приемеш една промяна. Стартирането на проекта започна с един не толкова маловажен проблем – промяна на управлението на КСУ, текучество (напускането на възлови експерти), болести и дори смърт на член от екипа на КСУ, липсата на лидер, който да обедини екипа и накрая „прегряването”. Екипът дълго време за кратък период от време бе подложен под натиска на промените – наложени отвън изисквания и условия за работа, дългото време на усещане за хаос, неяснота и липса свързаност с новото ръководство, новите идеи, новите промени. Всичко това е болезнено за всеки един член на екипа. Дори за нас, а за децата да не говорим. Чудото, дойде с работата с изкуство и възможността за неформално общуване.
Четвърто, но не на последно място, в този проект осъзнах колко е важна личността на работещия. Колко е важно да се погрижим и да дадем достатъчно време на работещия да изрази своя вътрешен свят, нагласи, притеснения и страхове? Колко е важно да включиш работещия в планирането, развитието и изпълнението на една идея на принципа на СВОБОДНИЯ ИЗБОР?
Сигурна съм, че мога да говоря още много, защото аз имам емоционална връзка с този проекта. За мен всеки ден, седмица и месец прекарани в Комплекс за социални услуги (физически и духом) е доказателство, че когато хората работят ЗАЕДНО и отделят достатъчно място за уважението и приемането на другия, такъв какъвто е, всичко може да бъде преодоляно и постигнато.
БЛАГОДАРЯ на всички, за това че чрез този проект ме научихте да бъда по-търпелива, смирена, постоянна и гъвкава. БЛАГОДАРЯ на всички, че ме направиха една идея по-богата – духовно.